Towel Day - Don't Panic

неделя, 27 септември 2009 г.

Нещо ново

Тъй като често оставам без какво точно да правя, реших че няма да е зле да направя рубрика за това какви филми и сериали съм гледала скоро. Тя ще бъде нещо кратко и полезно в лявото поле. В нея може да намерите името, годината и нещо за филма както и лично мои оценки. И като последно трябва само да спомена, че гледам доста американски бози :) така, че тежко му и горко, на този който иска да види гнусни ужаси или сърцераздирателни драми.

Звезди


Звездите. Колкото и далеч да са винаги имаш чувството, че можеш да ги докоснеш просто като простреш ръка към небето. Ах мечти...
Все пак когато ги погледна (макар и само звезди) винаги си представям нещо друго. Всеки път когато погледна към небето отрупано с тях, се сещам за любимата ми анимация - Цар лъв и винаги се замислям над една от сцените, в която Пумба, Тимон и Симба си споделят какво са за тях звездите.
Това лято изпитах същото като тези измислени герои.Легнала върху одеалото на тревата пред къщата и гледайки звездите се зачудих какво значат те за мен. Дали са залепили се светулки за голяма паяжина,горящи топки газ в далечината или просто душите на добрите хора възкачили се там горе. Но ако е така защо има падащи звезди? Защо заслужилите губят мястото си на небето? Така се събудих и на следващата сутрин - със същия въпрос в главата и честно да си призная той така и не е излизал от там.
Затова чакам чужди мнения, които да избистрят моята голяма РУСА глава :) и такива които ще я накарат да избухне от информация само за да разбера какво са за Вас малките блещукащи точки на небето.

петък, 25 септември 2009 г.

Мечти


Стоейки и слушайки песен за някакъв герой (изглежда е от някой саундтрак) се замислих за това, че винаги ми се е искалоаз да бъда този герой. Винаги ми се е искало да бъда този (в моя случай тази), който спасява света от лошите. Няма значение дали ще бъдат извънземни, зли учени, озлобени супергерои или просто терористи, въпросът е че АЗ трябва да ги победя (и ако може да намеря любовта в очите на някой, който до сега съм мразела, защото си падам голяма романтичка). Взирайки се назад в моето минало веднага виждам от къде съм започнала да мечтая. Когато бях малка баба ми ми четеше приказки.Не, не обвинявам приказките, за това което ми се случва. И да, всички деца си мечтаят да са принцове и принцеси или поне да се спасяват един друг от високи кули в непристъпни гори. Аз обаче, си представях, че както във филмите моя най-обикновенживот ще се промени за миг и ще ми даде всичко, за което някога съм си мечтала. И дори сега, стоейки на бюрото пред компютъра, на което стоя от 11 години почти всеки следобед, пак си мечтая бъдещето ми да е вълнуващо и необикновенно - изпълнено с невероятни събития и случки. Дори глобална зараза със свински грип (макар и малко смущаващо) би ме зарадвала, само ако промени дори малко моя иначе скучен живот.
И отново след поредното пускане на тъпата песен ( която изобщо не харесвам) си представям някой, идващ за мени избавящ ме от сивото битие, което водя вече 17 години на тая скучна земя.
Накрая искам да попитам : Би ли ми помогнал? Да, точно ти, който четеш. Моля те, помогни ми, избави ме от мечтите и ги направи реалност не само за мен а и за теб. Предлагам същото в замяна.



All our dreams come true if we have the courage to pursue them.
Walt E. Disney

Първи път

Да! Съвсем сериозно това е моят първи пост в мои собствен блог. Не очаквайте да бъда много сериозна, защото съм голяма забравана и още по-голям мързел, но ако случайно ми хареса да разкривам душата си пред ВСИЧКИ (надявам се скоро да сте достатъчно много) вас няма да се забравяме напълно. И като за последно си пожелавам много посетители и още повече постове, за които да ме вдъхновите Вие.